Печат

На раздяла с тийнейджърството

Една абитуриентка от Търговищката Езикова гимназия

Тя е на 19, зодия Овен, пише стихове, съчинява проза, твори музика, свири на китара, пее прекрасно, занимава се с художествена фотография, а преди броени дни взе в ръце и първата си самостоятелна книга – сборник от най-добрите й творби за последните 5 години.

Представянето на първия й сборник с лично творчество, озаглавен „Себе си съчинявам”, беше част от празника на литературен клуб „Фoтони”, отбелязващ своята 10-годишнина. Кафе-театърът на читалище „Напредък” в Търговище трудно побра всички приятели на „фoтоните” и на изящното слово. Първите членове на клуба, някога 12-13 годишни деца, днес са млади хора с професии. След тях крачат следващите поколения, сред които и Полина Цанева, абитуриентка на Търговищката Езикова гимназия.

На 19 години тийнейжърството вече е затворена страница. Лутането и търсенето сред многобройни и разностранни интереси трябва да е приключило с някакъв план за живота. За Полина той води към ясна цел – Музиката. Не само да пее и да съчинява музика, а да създаде собствена пееща и танцуваща формация, своя школа дори. Поля сама пише музиката и текстовете на песните си. Приятелите и съучениците я поощряват, а за една от песните, разказваща за агресията в училище, дори заснеха видеоклип и всички се включиха в създаването му.

Изящното слово и музиката са вплетени в съдбата на момичето. „Пиша когато съм гневна, когато съм ядосана на нещо или на някого. Тогава със стихове мога да кажа повече, отколкото в директен разговор. Така анализирам случилото се и намирам отговорите на куп въпроси” – развълнувано споделя Поля.

Така е и с песните. Написани по конкретни поводи, те звучат ангажирано и актуално. Не е случайно, че част от литературното й творчество е посветено именно на музиката. „В трудни дни, когато сърцето ми подсмърча разплакано, когато съм жадна за глътка спокойствие, за мъничко сила и вяра, тогава се улавям като за сламка за музиката ...” е написала в едно от есетата ли младата авторка. И още: „Моята китара е вълшебното огледало на душата ми.”

И тук се появява нещо странно. Поля ще учи икономика. Отличните резултати от предварителните изпити в УНСС й дават увереност, че това ще се случи. Ще учи икономика не само заради семейството си, което с присъщата родителска загриженост настоява, че „музикант къща не храни”. Поля също е наясно, че мечтата й изисква средства, изисква определена самостоятелност и независимост, която може да се постигне с добра професия. Така че икономиката е само средство, крачка или част от пътеката й към голямата цел. Във „Войс академи” в София вече я очакват. Има уверението, че замине ли за столицата, веднага ще има място, на което да продължи да се занимава и развива музикално.

Себе си съчинявам

Пиша музика …

Пиша, защото

аз самата съм песен цялата,

а цветните ноти

украсяват моята стая.

Пиша музика…

Себе си съчинявам.

Ден и нощ, всеки миг и час.

Всяка малка секунда пееща

в мен звъни…

Ей това съм аз!

 

Въвеждащите стихове в малката книжка с поезия, разкази, есета, авторски снимки обрисуват света на Полина, която на раздяла с тийнейджърството е открила себе си. Тя цялата е изтъкана от мечти и по младежки дръзки кроежи. Стискаме палци и желаем успеха! И късмета да сбъдне своите планове и постигне целите си.

Людмила Ганчева