Патрон на училището Печат

 

 

Роден е на 31 декември 1886 г. в с. Врачеш, Ботевградско. Мирското му име е Стоян Петков. Основно образование получава в Търговище. През 1903 г. постъпва в Софийската духовна семинария и я завършва през 1909 г. От 1910 до 1911 г. е студент в Софийския университет и слуша лекции по история и география. През 1911 г. се записва в Московската духовна академия. По време на Балканската война се връща в България и отива на фронта като редник. През 1914-1915 г. участва като санитар в руската армия. Завършва Духовната академия в Москва през 1916 г. От 1916 до 1918 г. е учител в Санкт Петербург. Връща се в България и от 14 януари 1919 г до 27 февруари 1921 г. е секретар, а после инспектор при Министерството на външните работи - Вероизповеден отдел. От 28 февруари 1921 до 1 септември 1926 г. е учител в Софийската духовна семинария, а от септември 1926 до 1 май 1929 г.- началник на Културно-просветното отделение на Св. Синод. На 14 декември 1928 г. се замонашва и приема името Андрей. На 15 декември е ръкоположен за йеpoдякон, на 16 - за йеромонах, а на 19 е възведен в архимандритски сан. На 20 април 1929 г. е хиротонисан (ръкоположен) за епископ с титлата "Велички" и назначен за викарий (заместник или помощник) на Варненско-Преславския митрополит Симеон.

През 20-те години епископ Андрей е организатор и ръководител на различни съюзи и дружества: Съюз на православните християнски братства; Съюз на православните християнски дружества на учащата се младеж; Православни библейски курсове; Просветно-благотворително дружество "Православен дом в България" и др. Автор е на богословски трудове.

През 1937 г. Св. Синод изпраща епископ Андрей да управлява Американската българска епархия в Ню Йорк, САЩ. До избухването на Втората световна война от САЩ, Канада и Южна Америка идват писма от българската диаспора, с благодарност за учредяването на епархията и изпращането на епископ Андрей като неин архиерей. Създават се много нови Български православни църковни общини, строят се молитвени храмове.

През септември 1942 г. епископ Андрей е изпратен от Св. Синод да организира погребението на починалия в Цариград екзархийски наместник, епископ Климент Главиницки. След погребението епископ Андрей остава в Цариград до март 1945 г като екзархийски наместник. Като такъв, заедно с Борис Неврокопски и Софроний Търновски, води преговорите с Вселенската патриаршия за вдигане на схизмата от БПЦ. След завършването на преговорите заминава за епархията си в САЩ.

На 26 юли 1947 г. в Бъфало, щат Ню Йорк, епархийския избирателен събор, излъчен от клира и миряните, избира Андрей епископ Велички за Митрополит американски. Под натиска на Отечественофронтовското правителство и лично на Георги Димитров, Св. Синод не признава избора. Но не може да упражни пряк натиск и води преписка с митрополит Андрей. Едва през 1963 г. Св. Синод прави каноничен (по църковно право) избор на Митрополит американски и австралийски Андрей. След като БПЦ създава три епархии в САЩ, Канада и Австралия, той остава Нюйоркски митрополит.

Дядо Андрей умира на 9 август 1972 г. в София. Погребан е в Търговище, в храм "Св. Иван Рилски".